Спомени

Спомени за снощи
тънат някъде там във звездите,
които видях във теб,
които ти видях във очите.

Спомени за теб
носят ми винаги баладите,
защото ги слушам сам,
защото не харесвам изненадите.

Спомени за мен
се витаят кротко във стените,
които не спирам да удрям,
които ми създават бедите.

Спомени за борба
не можете от мен да извадите,
защото не искам да помня,
защото това е живота на младите.

 


Васко Петров

010217


Спомням си, че написах това стихотворение на един дъх, когато се прибрах късно вечер. Не съм сигурен от къде точно се бях върнал, вероятно от някой пробит бар или друга подобна дупка. По пътя към вкъщи ме връхлетяха куп мисли за това как се държа с хората в момента, спрямо държанието ми преди, за начина ми на живот, за грешките, през които е трябвало да премина за да стигна до настоящето и за тези, които ми предстоеше да извърша тогава. Резултатът бе това стихотворение, което лично аз намирам за симпатично. То успя перфетно да отрази един период от човешкото израстване, който винаги ще преминава и после пак ще се връща.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s